пубертет
[pubɛrˈtɛt]
пубертет значение:
1. (биология/медицина) Период на полово съзряване, през който организмът на детето се превръща в организъм на възрастен, способен на размножаване.
2. (разговорно) Юноша, който се намира в този период (често с нюанс на трудно поведение).
- Ударение
- пуберте'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-бер-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пубертети
Примери за използване на пубертет
(биология/медицина)
- Пубертетът при момичетата обикновено започва малко по-рано, отколкото при момчетата.
- Промените в гласа са характерен белег на пубертета.
(разговорно)
- Вкъщи имам двама пубертети и е пълна лудница.
Синоними на пубертет
Как се пише пубертет
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:pubertas
От латинското 'pubertas' (мъжественост, зрялост), свързано с 'pubes' (косми по тялото, знак за зрялост).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ранен пубертет
- късен пубертет
- навлизам в пубертета
Фразеологизми:
- тресе ме пубертетът