Енциклопения на българския език

етикет

[ɛtiˈkɛt]

етикет значение:

1. (търговия / бит) Листче или надпис, прикрепен към стока или предмет, указващ цена, съдържание, производител или адрес.
2. (общество / протокол) Установени правила за поведение, обноски и учтивост в определена социална среда (особено в дипломацията или висшето общество).
3. (преносно) Квалификация или характеристика (често повърхностна), която се приписва на някого.
Ударение
етикѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-ти-кет
Род
мъжки
Мн. число
етикети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на етикет

(търговия / бит)
  • Прочети етикета, за да видиш състава на продукта.
  • Залепиха етикети с цените върху всички стоки.
(общество / протокол)
  • Дипломатическият етикет изисква строго спазване на облеклото.
  • Тя познаваше добре етикета на масата.
(преносно)
  • Лесно е да лепиш етикети на хората, без да ги познаваш.

Антоними на етикет

Как се пише етикет

Грешни изписвания: етикът, екитет, етйкет

Думата се пише с е в двете срички. В множествено число е етикети.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:étiquette
От старофренското 'estiquette' (забодена бележка). Първоначално е означавало списък с правила за поведение в кралския двор, както и надпис/бележка върху предмет.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лепя етикети
  • дипломатически етикет
  • етикет на хранене
  • ценови етикет
Фразеологизми:
  • Лепя етикет
етикет : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник