стенограма
[stɛnoˈgramɐ]
стенограма значение:
1. (пряко) Текст, записан чрез знаците на стенографията (бързопис).
2. (администрация) Пълен и точен писмен запис на устните изказвания по време на заседание, събрание или разпит, дешифриран от стенографски запис.
- Ударение
- стеногра̀ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сте-но-гра-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- стенограми
Примери за използване на стенограма
(пряко)
- Студентът се опитваше да разчете старата стенограма, останала от лекцията.
(администрация)
- Публикуваха пълната стенограма от заседанието на парламента.
- В стенограмата липсваха нецензурните реплики на депутата.
Как се пише стенограма
Думата се пише слято. Проверката за гласната е може да се направи чрез сродната дума стенография.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:στενός (stenos) + γράμμα (gramma)
Съставна дума от гръцки: 'stenos' (тесен, сбит) и 'gramma' (буква, запис). Означава буквално 'сбит запис'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- парламентарна стенограма
- разсекретена стенограма
- водя стенограма