Енциклопения на българския език

оратор

[oˈrator]

оратор значение:

1. (общо) Човек, който произнася речи пред публика; лице, което владее изкуството на красноречието.
Ударение
ора'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ра-тор
Род
мъжки
Мн. число
оратори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оратор

(общо)
  • Цицерон е бил най-великият оратор на Древен Рим.
  • Като оратор той умееше да завладява тълпата с думите си.

Синоними на оратор

Как се пише оратор

Грешни изписвания: уратор, орътор, оратур
Думата се пише с о в началото (от латински orator). Не се променя при изговор.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:orator
Директна заемка или през западноевропейски езици от латинското *orator* (говорител), произлизащо от глагола *orare* (говоря, моля се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блестящ оратор
  • талантлив оратор
  • роден оратор