прокудя
[proˈkudʲɐ]
прокудя значение:
1. (пряко) Насилствено изгонвам някого от дома или родното му място; изпращам в изгнание.
2. (преносно) Отстранявам, премахвам (мисли, чувства, съмнения).
- Ударение
- проку̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ку-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прокуждам
Примери за използване на прокудя
(пряко)
- Войната прокуди хиляди хора от родните им места.
- Злата мащеха се опита да прокуди децата в гората.
(преносно)
- Той се опита да прокуди мрачните мисли от главата си.
Как се пише прокудя
Етимология
Произход:Старобългарски / Народен говор
Оригинална дума:кудя
От корена 'кудя' (хокам, гоня), сроден с диалектното 'куда' (карам, гоня). Представката 'про-' подсилва значението на отдалечаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прокудя надалеч
- прокудя от дома
- прокудя мислите