изпъждам
[isˈpɤʒdɐm]
изпъждам значение:
1. (Пряко) Накарвам някого или животно насилствено да напусне дадено място; прогонвам.
2. (Разговорно) Уволнявам някого от работа; изключвам ученик от училище.
- Ударение
- изпъ́ждам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пъж-дам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- изпъдя
Примери за използване на изпъждам
(Пряко)
- Стопанинът изпъждам кучето от стаята всеки път, когато влезе с кални лапи.
- Не можеш просто да изпъждаш хората от дома си.
(Разговорно)
- Шефът заплаши, че ще го изпъди, ако закъснее пак.
Антоними на изпъждам
Как се пише изпъждам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫдити
От корен 'пъд-' (гоня, плаша) и наставка за несвършен вид. Сродна със санскритското 'pundate' (движи се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпъждам мухите
- изпъждам от работа
- изпъждам навън