Енциклопения на българския език

приютя

[prijuˈtʲa]

приютя значение:

1. (пряко) Давам подслон, жилище или убежище на някого (човек или животно), обикновено от съжаление или грижа.
Ударение
приютя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
при-ю-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
приютя се
Видова двойка
приютявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приютя

(пряко)
  • Семейството реши да приюти бездомното кученце.
  • Старата хижа приюти туристите по време на бурята.

Синоними на приютя

Антоними на приютя

Как се пише приютя

Грешни изписвания: преютя, приутя, прйютя
Думата се пише с ю след гласната и. Основната форма (1 л. ед.ч.) завършва на .

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уютъ
Произлиза от съществителното 'приют', образувано с представка 'при-' и корен, сродни с 'уют' (удобство, защита).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приютя бежанци
  • приютя бездомен