проговаряне
[proɡovaryɐnɛ]
проговаряне значение:
1. (развитие на детето) Моментът или процесът, при който малко дете започва да произнася първите си думи и да използва реч.
2. (общо) Нарушаване на мълчанието; започване на разговор след пауза или период на тишина.
- Ударение
- прогова̀ряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-го-ва-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- проговаряния
Примери за използване на проговаряне
(развитие на детето)
- Късното проговаряне при момчетата често не е повод за притеснение.
- Родителите чакаха с нетърпение проговарянето на дъщеря си.
(общо)
- След дълго мълчание, проговарянето му изненада всички в стаята.
- Трудното проговаряне след скандала изискваше усилия и от двете страни.
Синоними на проговаряне
Антоними на проговаряне
Как се пише проговаряне
Думата се пише с две букви о в корена и представката. Проверка може да се направи с думата 'гово̀р'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говорити
Образувано от глагола 'проговарям'. Префиксът 'про-' тук маркира начало на действие (инхоативно значение) – започване на говоренето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- късно проговаряне
- трудно проговаряне