онемяване
[onɛˈmʲavɐnɛ]
онемяване значение:
1. (медицина/физиология) Загуба на способността за говор (временно или постоянно).
2. (преносно) Временно спиране на говора поради силна емоция (уплаха, изненада, възхищение).
- Ударение
- онемване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-не-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- онемявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на онемяване
(медицина/физиология)
- След инсулта настъпи пълно онемяване на пациента.
(преносно)
- Публиката изпадна в онемяване след невероятното изпълнение.
- От страх настъпи онемяване.
Синоними на онемяване
Антоними на онемяване
Как се пише онемяване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нѣмъ
Произлиза от прилагателното 'ням', старобългарски 'нѣмъ' (който не говори).