Енциклопения на българския език

провокаторка

[provokˈatorkɐ]

провокаторка значение:

1. (пряко) Жека, която умишлено подбужда другите към действия с неблагоприятни последици, скандали или конфликти.
2. (преносно) Жека, която обича да предизвиква внимание чрез ексцентрично поведение или външен вид.
Ударение
провока̀торка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-во-ка-тор-ка
Род
женски
Мн. число
провокаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провокаторка

(пряко)
  • Тя се държа като истинска провокаторка по време на преговорите.
  • Полицията задържа провокаторката, която хвърляше предмети по кордона.
(преносно)
  • Модната икона е известна провокаторка на подиума.

Синоними на провокаторка

Антоними на провокаторка

Как се пише провокаторка

Думата съдържа две неударени гласни о (про-во-). Проверка не може да се направи с български корен, правописът следва чуждия произход (лат. provocare).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:provocator
Заемка от латински (provocare - предизвиквам) през западноевропейски езици (френски: provocateur), адаптирана с българската наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа провокаторка
  • евтина провокаторка