Енциклопения на българския език

подстрекателка

[potstrɛˈkatɛlkɐ]

подстрекателка значение:

1. (общо) Жена, която подбужда други към действия, обикновено с отрицателен характер (бунт, престъпление, караница).
Ударение
подстрека̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-стре-ка-тел-ка
Род
женски
Мн. число
подстрекателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подстрекателка

(общо)
  • Тя беше главната подстрекателка на интригите в офиса.
  • Полицията задържа предполагаемата подстрекателка на безредиците.

Синоними на подстрекателка

Антоними на подстрекателка

Как се пише подстрекателка

Пише се с е в корена (стрек). Представката е под-, въпреки че при изговор се чува 'пот'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:стрекать
Заемка или калка от руското 'подстрекатель', от глагола 'подстрекать' (бода, боцкам, прен. подбуждам). Суфикс '-ка' за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • основна подстрекателка
  • тайна подстрекателка