авер
[aˈvɛr]
авер значение:
1. (жаргон) Близък приятел, другар.
2. (криминален жаргон) Съучастник в престъпление или далавера.
- Ударение
- авѐр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-вер
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- авери
Примери за използване на авер
(жаргон)
- Излязохме с няколко авери да пием бира.
- Той ми е стар авер от казармата.
(криминален жаргон)
- Полицията арестува него и двама негови авери.
Как се пише авер
Няма специфични особености, пише се както се чува.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:chaver (חבר)
Думата навлиза в българския жаргон вероятно чрез идиш или престъпния жаргон на Централна Европа. Произлиза от ивритската дума *chaver* (приятел, другар, съучастник).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар авер
- верни авери