Енциклопения на българския език

причинителка

[prit͡ʃiˈnitɛɫkɐ]

причинителка значение:

1. (пряко) Жена или причиняващ фактор от женски род, която е повод или източник за възникването на нещо (най-често негативно събитие, болест или инцидент).
Ударение
причини́телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-чи-ни-тел-ка
Род
женски
Мн. число
причинителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на причинителка

(пряко)
  • Тя беше посочена като основната причинителка на скандала.
  • Бактерията причинителка на инфекцията бе изолирана успешно.

Синоними на причинителка

Антоними на причинителка

Как се пише причинителка

Основната гласна в корена е 'и' (причина). Наставката за деец е '-тел', последвана от '-ка' за женски род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:причинител
Женски род на съществителното 'причинител', произлизащо от глагола 'причиня'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • причинителка на пожара
  • причинителка на смърт