виновница
[viˈnɔvnit͡sɐ]
виновница значение:
1. (пряко) Жена, която е извършила простъпка, престъпление или е причина за нещо лошо; която носи вина.
2. (преносно/позитивно) Жена, която е повод или причина за някакво събитие (често тържество).
- Ударение
- вино'вница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-нов-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- виновници
Примери за използване на виновница
(пряко)
- Полицията задържа предполагаемата виновница за пътното произшествие.
- Тя се чувстваше като главна виновница за разпадането на семейството.
(преносно/позитивно)
- Виновницата за тържеството получи много букети и поздравления.
- Главната виновница за успеха на проекта беше наградена.
Синоними на виновница
Антоними на виновница
Как се пише виновница
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:виновьнъ
Произлиза от прилагателното *виновен* (старобълг. *виновьнъ*), с добавяне на наставката *-ица* за образуване на съществително име от женски род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главна виновница
- виновница за тържеството