прицел
[ˈprit͡sɛl]
прицел значение:
1. (Военно дело/Техника) Устройство или приспособление към огнестрелно оръжие или оптически уред за точно насочване към целта.
2. (Пряко) Мястото, точката, в която се прицелва някой; самата цел.
3. (Преносно) Обект на критика, нападки или подигравки.
- Ударение
- прѝцел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-цел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прицели
Примери за използване на прицел
(Военно дело/Техника)
- Снайперистът погледна през оптичния прицел.
- Нагласих мерника и мушката на механичния прицел.
(Пряко)
- Корабът се оказа в прицела на вражеската артилерия.
(Преносно)
- Министърът стана прицел на остри журналистически въпроси.
- Тя постоянно беше прицел на клюките в офиса.
Как се пише прицел
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:прицел
Заемка от руски език (прицел), образувана от префикс при- и съществителното цель (цел), което от своя страна е заемка от немското Ziel.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оптичен прицел
- взимам на прицел
- стоя на прицел
Фразеологизми:
- взимам на прицел