Енциклопения на българския език

цел

[t͡sɛl]

цел значение:

1. (пряко) Обект, място или точка, в която се прицелва някой при стрелба или хвърляне.
2. (преносно) Това, към което някой се стреми; крайно намерение, желан резултат.
Ударение
цѐл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цел
Род
женски
Мн. число
цели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цел

(пряко)
  • Стрелецът улучи целта от първия път.
  • Движеща се цел е по-трудна за поразяване.
(преносно)
  • Основната му цел е да завърши образованието си.
  • Целта оправдава средствата.

Антоними на цел

Как се пише цел

Грешни изписвания: цель
Думата е от женски род, въпреки че завършва на съгласна (една цел, тази цел). Множественото число е цели.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Ziel
Заета в българския език през руски (цель) от немското Ziel (прицел, цел, край).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висша цел
  • крайна цел
  • с цел да
Фразеологизми:
  • целта оправдава средствата

Популярни търсения и запитвания за цел