Енциклопения на българския език

присъда

[priˈsɤdɐ]

присъда значение:

1. (право) Решение на съда по наказателно или гражданско дело, с което се определя вината и наказанието или се решава правен спор.
2. (преносно) Строго и окончателно мнение, оценка или предопределение за някого или нещо.
Ударение
присъ̀да
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-съ-да
Род
женски
Мн. число
присъди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на присъда

(право)
  • Съдията прочете смъртна присъда (исторически).
  • Обжалваха издадената присъда на по-горна инстанция.
(преносно)
  • Диагнозата прозвуча като присъда за пациента.
  • Общественото мнение произнесе своята присъда над него.

Антоними на присъда

Как се пише присъда

Грешни изписвания: пресъда, прйсъда, присада
Пише се с и в представката при- и с ъ в корена.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:съдя
Образувана от глагола 'съдя' с представка 'при-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • условна присъда
  • ефективна присъда
  • оправдателна присъда