вердикт
[vɛr'dikt]
вердикт значение:
1. (право) Решение на съдебно жури по въпроса за виновността или невиновността на подсъдимия (в англосаксонската правна система); по-общо – окончателна съдебна присъда.
2. (преносно) Авторитетно мнение, заключение или оценка по даден въпрос, което не подлежи на обсъждане.
- Ударение
- верди'кт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вер-дикт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вердикти
Примери за използване на вердикт
(право)
- Журито произнесе своя вердикт след три часа дебати.
- Очаква се тежък вердикт по делото за корупция.
(преносно)
- Критиците дадоха своя унищожителен вердикт за новия филм.
- Народът даде своя вердикт на изборите.
Как се пише вердикт
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:veredictum
От латинското 'veredictum' (истинно казано), съставено от 'vere' (истинно) и 'dictum' (казано/дума). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски verdict, английски verdict).
Употреба
Чести словосъчетания:
- произнасям вердикт
- окончателен вердикт
- народен вердикт