припадък
[priˈpadɐk]
припадък значение:
1. (медицина) Внезапна и краткотрайна загуба на съзнание, причинена от временен недостиг на кислород в мозъка.
2. (медицина/психиатрия) Внезапен пристъп на болестно състояние (напр. епилепсия), придружен често с гърчове.
- Ударение
- припа̀дък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-па-дък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- припадъци
Примери за използване на припадък
(медицина)
- Тя получи припадък от силното вълнение и се свлече на земята.
- Лекарят я свести след припадъка.
(медицина/психиатрия)
- Болният получи епилептичен припадък.
Синоними на припадък
Как се пише припадък
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:припадам
От глагола 'припадам', образуван от 'при-' + 'падам'. Суфиксът '-ък' оформя съществително име за резултат от действие или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- епилептичен припадък
- падам в припадък
- нервен припадък
Популярни търсения и запитвания за припадък
какво е припадък, припадък или препадък, припадък или припатак, припадък или припадак, припадък или прйпадък, припадък или припъдък, препадък или припатак, препадък или припадак, препадък или прйпадък, препадък или припъдък, припатак или припадак, припатак или прйпадък, припатак или припъдък, припадак или прйпадък, припадак или припъдък, прйпадък или припъдък