синкоп
[siŋˈkɔp]
синкоп значение:
1. (музика) Ритмична фигура, при която ударението се премества от силния времеви момент към слабия, създавайки напрежение и динамика в ритъма.
2. (медицина) Внезапна и кратковременна загуба на съзнание, причинена от намален приток на кръв към мозъка; припадък.
3. (езикознание) Изпадане на звук или сричка във вътрешността на думата.
- Ударение
- синко̀п
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-коп
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синкопи
Примери за използване на синкоп
(музика)
- Джазът се характеризира с често използване на синкопи.
- Барабанистът изсвири сложен синкоп.
(медицина)
- Пациентът е получил вазовагален синкоп при вида на кръв.
- Честите синкопи изискват кардиологичен преглед.
(езикознание)
- В разговорната реч често се наблюдава синкоп на неударени гласни.
Как се пише синкоп
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:synkopé
От гръцкото 'synkopé' (отсичане, съкращаване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърдечен синкоп
- ритмичен синкоп