Енциклопения на българския език

принадлежност

[prinɐdˈlɛʒnost]

принадлежност значение:

1. (общо) Връзка, отношение на някого към някаква група, организация, нация или идея; членство.
2. (право) Собственост върху нещо; фактът, че нещо е притежание на някого.
3. (бита) Предмет, инструмент или аксесоар, необходим за извършване на определена дейност (често в мн.ч.).
Ударение
принадлѐжност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-над-леж-ност
Род
женски
Мн. число
принадлежности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на принадлежност

(общо)
  • Партийната принадлежност не бива да влияе на професионалната преценка.
  • Чувството за национална принадлежност е силно развито у него.
(право)
  • Установи се принадлежността на намерения предмет към инвентара на музея.
(бита)
  • В раницата си носеше всички необходими ученически принадлежности: химикалки, тетрадки и пергели.
  • Тоалетни принадлежности.

Как се пише принадлежност

Представката е при-, която изразява прибавяне или приближаване, а не пре- (което означава прехвърляне или прекаленост).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:принадлежа
От глагола 'принадлежа' (заемка или калка от руски/църковнославянски, където коренът е свързан с 'лежа' + представки) + наставка '-ност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • етническа принадлежност
  • политическа принадлежност
  • канцеларски принадлежности
  • тоалетни принадлежности