Енциклопения на българския език

признак

[ˈpriznɐk]

признак значение:

1. (пряко) Характерна черта, особеност или свойство, по което се познава или отличава предмет или явление.
2. (медицина/ситуационно) Проява, която свидетелства за наличието на нещо (заболяване, промяна, чувство).
Ударение
прѝзнак
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
приз-нак
Род
мъжки
Мн. число
признаци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на признак

(пряко)
  • Основният признак на бозайниците е храненето на малките с мляко.
  • Делението на хората по расов признак е недопустимо.
(медицина/ситуационно)
  • Високата температура е признак на инфекция.
  • Нямаше никакви признаци на живот след инцидента.

Как се пише признак

Грешни изписвания: презнак, прйзнак, признък
Думата се изписва с представка при-, която носи значение за прибавяне или приближаване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знак
Словообразувателна производна с представка 'при-' и корен 'знак'. Сродна с думите в другите славянски езици (руски: признак).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полов признак
  • родов признак
  • признак на живот
  • външен признак