Енциклопения на българския език

приграждане

[priˈgraʒdɐnɛ]

приграждане значение:

1. (строителство) Действието по изграждане на допълнителна постройка или преграда към вече съществуваща сграда или пространство; пристрояване.
2. (пряко) Заграждане на част от пространство, за да се обособи или присъедини към друго.
Ударение
пригра̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-граж-да-не
Род
среден
Мн. число
приграждания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приграждане

(строителство)
  • Незаконното приграждане на терасата предизвика недоволството на съседите.
  • Започнаха приграждане на ново крило към училището.
(пряко)
  • С приграждане на част от коридора те разшириха хола.

Антоними на приграждане

Как се пише приграждане

Думата се изписва с и в представката (при-), тъй като означава прибавяне или доближаване. Суфиксът за отглаголни съществителни е -не, а не -ние.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приграждам
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'приграждам'. Самият глагол е префиксална формация от 'при' (добавяне, присъединяване) и 'градя' (строя), със значение на изграждане на преграда или присъединяване чрез заграждане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незаконно приграждане
  • приграждане на тераса
  • приграждане на площ