Енциклопения на българския език

отцепване

[otˈt͡sɛpvanɛ]

отцепване значение:

1. (пряко) Действието по отделяне на част от цялото чрез цепене или рязко прекъсване на връзката.
2. (политика/общество) Напускане на организация, партия или държава от група хора или територия с цел обособяване.
3. (военно дело/полиция) Изолиране на район чрез кордон или заграждения.
Ударение
отцѐпване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-цеп-ва-не
Род
среден
Мн. число
отцепвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отцепване

(пряко)
  • Отцепването на голям леден блок предизвика лавина.
(политика/общество)
  • Отцепването на региона доведе до политическа криза.
  • Трима депутати обявиха своето отцепване от парламентарната група.
(военно дело/полиция)
  • Полицията нареди отцепване на района около инцидента.

Как се пише отцепване

Пише се с 'т' (представка от-) и 'ц' (корен цеп). Звучните съгласни не се обеззвучават писмено.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цепя
Произлиза от глагола 'отцепвам', който е формиран от представка 'от-' (отделяне) и корен 'цеп' (цепя, разделям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отцепване на район
  • отцепване от партията
  • отцепване на територия