преследване
[prɛˈslɛdvɐnɛ]
преследване значение:
1. (пряко) Действие по гонене на някого или нещо с цел да бъде хванато, настигнато или унищожено.
2. (политика/право) Системно подлагане на репресии, гнет или наказателна отговорност.
3. (преносно) Упорито стремление към постигане на цел.
- Ударение
- преслѐдване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-след-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- преследвания
Примери за използване на преследване
(пряко)
- Полицейското преследване завърши с арест.
- Вълкът се отказа от преследването на елена.
(политика/право)
- Политическо преследване на опозицията.
- Наказателно преследване срещу извършителя.
(преносно)
- Преследване на щастието.
- Преследване на кариерни цели.
Антоними на преследване
Как се пише преследване
Представката е пре- (преминаване през пространство, повтаряне), а не при-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:след
От глагола 'преследвам', образуван от представка 'пре-' и корен 'след' (диря, стъпка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наказателно преследване
- съдебно преследване
- лудо преследване
Фразеологизми:
- мания за преследване