Енциклопения на българския език

гонение

[ɡoˈnɛniɛ]

гонение значение:

1. (пряко) Системно преследване на хора, групи или общности заради техните убеждения, етническа принадлежност или дейност, с цел потисничество или унищожение.
2. (лов) Действие по преследване на дивеч или животни; хайка.
Ударение
гонèние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
гонения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гонение

(пряко)
  • В историята са известни жестоките гонения на християните в Римската империя.
  • Политическите гонения принудиха много интелектуалци да емигрират.
(лов)
  • Гонението на вълците продължи цяла нощ.
  • Кучетата се втурнаха в бясно гонение на заека.

Антоними на гонение

Как се пише гонение

Грешни изписвания: гунение, гоненйе
Думата се пише с о в корена (от гоня). Проверява се с думи като гонба, погонвам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гонѥниѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'гонити' (преследвам, гоня). Свързано е с общославянския корен *gonъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозно гонение
  • политическо гонение
  • масово гонение
гонение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник