Енциклопения на българския език

преплитане

[prɛˈplitɐnɛ]

преплитане значение:

1. (пряко) Действието по кръстосване, увиване едно в друго на нишки, клони, пръсти и подобни.
2. (преносно) Сложно съчетаване, застъпване или взаимодействие на събития, интереси или съдби.
3. (медицина) Остро състояние, при което червата се усукват или заплитат едно в друго (волвулус).
Ударение
преплѝтане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-пли-та-не
Род
среден
Мн. число
преплитания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на преплитане

(пряко)
  • Наблюдавахме преплитането на лианите в гъстата гора.
  • Кошницата се прави чрез преплитане на върбови пръчки.
(преносно)
  • В романа има интересно преплитане на исторически факти и художествена измислица.
  • Преплитането на техните интереси доведе до конфликт.
(медицина)
  • Пациентът беше опериран по спешност заради преплитане на червата.

Антоними на преплитане

Как се пише преплитане

Представката е пре-, означаваща преминаване отвъд или пренасяне на действие, а не 'при-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:преплитам
Отглаголно съществително от 'преплитам' (пре- + плитам). Коренът е славянски, свързан с плетене, увиване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • преплитане на черва
  • преплитане на интереси
  • преплитане на пръсти