Енциклопения на българския език

прекатуря

[prɛkɐˈturʲɐ]

прекатуря значение:

1. (пряко) Събарям нещо изправено, карам го да падне или да се преобърне.
2. (преносно) Претърпявам провал или срив (често във възвратна форма 'прекатуря се').
Ударение
прекату̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пре-ка-ту-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
прекатуря се
Видова двойка
прекатурвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прекатуря

(пряко)
  • Вятърът успя да прекатури старата ограда.
  • Внимавай да не прекатуриш вазата с лакътя си.
(преносно)
  • Животът му се прекатури след тази случка.

Антоними на прекатуря

Как се пише прекатуря

Грешни изписвания: прекаторя, прекътуря
Пише се с у в корена. Окончанието за 1 л. ед.ч. е .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:катуря
Образуван с префикс 'пре-' и глагола 'катуря' (диалектна или остаряла форма със значение 'катурвам', 'събарям'). Свързан с идеята за преобръщане.