изправя
[isˈpravʲɐ]
изправя значение:
1. (пряко) Направя нещо, което е било криво или наведено, да стане право или вертикално.
2. (преносно) Коригирам грешка, недостатък или несправедливост.
3. (битово) Изгладя гънки (на плат, дреха).
- Ударение
- изпра̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пра-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изправя се
- Видова двойка
- изправям
Примери за използване на изправя
(пряко)
- Ще изправя гвоздея с чука.
(преносно)
- Искам да изправя грешката си и да се извиня.
(битово)
- Трябва да изправя яката на ризата ти.
Как се пише изправя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
От корена на прилагателното 'прав' с представка 'из-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изправя грешка
- изправя се на крака
- изправя глава
Фразеологизми:
- изправя косите на някого
- изправя на нокти