наука
[nɐˈukɐ]
наука значение:
1. (общо) Система от обективни знания за природата, обществото и мисленето, придобити чрез наблюдение, експеримент и логически анализ.
2. (образование) Отделен клон от човешкото познание.
- Ударение
- нау̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-у-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- науки
Примери за използване на наука
(общо)
- Развитието на науката и техниката промени света през последния век.
(образование)
- Математиката е най-точната наука.
- Той се посвети на историческата наука.
Синоними на наука
Антоними на наука
Как се пише наука
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наоука
От старобългарското *наоука*. Образувана от предлог 'на' + глагол 'учити' (уча). Сходна структура с думи в други славянски езици, калкиращи гръцки или латински термини за знание и учение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фундаментална наука
- приложна наука
- човек на науката
- доктор на науките
Фразеологизми:
- За назидание и наука