Енциклопения на българския език

предизвикателно

[prɛdizviˈkatɛɫno]

предизвикателно значение:

1. (пряко) По начин, който съдържа предизвикателство, дързост или открита демонстрация на неуважение или самоувереност.
2. (преносно) По начин, който привлича силно вниманието, често чрез външен вид или облекло (съблазнително).
Ударение
предизвика̀телно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
пре-диз-ви-ка-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предизвикателно

(пряко)
  • Тя го погледна предизвикателно право в очите.
  • Държеше се предизвикателно с учителите си.
(преносно)
  • Беше облечена предизвикателно за официалната вечеря.

Антоними на предизвикателно

Как се пише предизвикателно

Думата е наречие, образувано от прилагателното предизвикателен. Пише се с двойно н само ако формата за м.р. завършва на -нен (в случая не завършва, затова едно н).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:предизвикателен
Произлиза от прилагателното 'предизвикателен', което е производно на глагола 'предизвиквам' (калка на латинското provocare - 'зова напред').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа се предизвикателно
  • гледам предизвикателно
  • облечен предизвикателно
предизвикателно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник