Енциклопения на българския език

смирено

[smiˈrɛno]

смирено значение:

1. (пряко) По начин, който изразява покорство, липса на гордост, кротост и примирение.
Ударение
смирѐно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
сми-ре-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смирено

(пряко)
  • Тя наведе глава и отговори смирено на въпроса.
  • Монахът пристъпваше смирено към олтара.

Синоними на смирено

Антоними на смирено

Как се пише смирено

Грешни изписвания: смерено, смйрено, смирену
Думата се пише с 'и' в корена (от мир), а не с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съмѣренъ
Наречие, образувано от прилагателното 'смирен'. В основата стои коренът 'мир' (покой, липса на вражда) с представка 'с-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • моля се смирено
  • приемам смирено
  • стоя смирено