Енциклопения на българския език

съблазнително

[sɐblɐzˈnitɛlno]

съблазнително значение:

1. (пряко) По начин, който привлича, изкушава или буди желание (често еротично или материално).
Ударение
съблазни'телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
съб-лаз-ни-тел-но
Род
среден
Мн. число
съблазнителни (за прил.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазнително

(пряко)
  • Тя се усмихна съблазнително.
  • Офертата звучеше съблазнително.

Синоними на съблазнително

Антоними на съблазнително

Как се пише съблазнително

Пише се със 'ъ' в първата сричка (представка съ-) и 'а' във втората (корен -блаз-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
От старобългарски 'съблазнъ' (препъване, изкушение), свързано с глагола 'блазнити' (мамя, лъжа, изкушавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи съблазнително
  • изглежда съблазнително
  • съблазнително предложение