правен
[ˈpravɛn]
правен значение:
1. (юриспруденция) Който се отнася до правото, законите или юридическата наука.
2. (остаряло/диалектно) Който е прав, без извивки (буквален смисъл, рядко употребявано в книжовния език като прилагателно, обикновено 'прав').
- Ударение
- пра̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- правни
Примери за използване на правен
(юриспруденция)
- Тя потърси правен съвет от адвокат.
- Правният факултет организира конференция.
(остаряло/диалектно)
- Това е правен път (остаряло).
Синоними на правен
Антоними на правен
Как се пише правен
Грешни изписвания: пръвен
При образуване на множествено число или женски род гласната 'е' изпада: правен -> правна, правни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:право
Произлиза от съществителното 'право' (закон, юриспруденция), което има старобългарски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правен субект
- правен мир
- правна помощ
- правен статут