Енциклопения на българския език

подклаждане

[podˈklaʒdɐnɛ]

подклаждане значение:

1. (бит) Действие по добавяне на горивен материал (дърва, въглища) в огън, за да се разгори или поддържа.
2. (преносно) Умишлено подбуждане, засилване или провокиране на чувства, конфликти или напрежение.
Ударение
подкла̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-клаж-да-не
Род
среден
Мн. число
подклаждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подклаждане

(бит)
  • Подклаждането на огнището стопли бързо стаята.
  • Заето беше с подклаждане на печката.
(преносно)
  • Медиите допринесоха за подклаждането на напрежението между двете страни.
  • Това беше умишлено подклаждане на омраза.

Антоними на подклаждане

Как се пише подклаждане

Пише се с ж (-клаж-), поради редуването в несвършения вид на глагола клада -> клаждам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клада
Отглаголно съществително от 'подклаждам'. Коренът е свързан с 'клада' (огън).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подклаждане на огън
  • подклаждане на вражда
  • подклаждане на конфликт
подклаждане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник