Енциклопения на българския език

лакей

[lɐˈkɛj]

лакей значение:

1. (Историческо) Домашен слуга в богаташка къща или дворец, обикновено облечен в специална униформа (ливрея), който изпълнява поръчки на господарите или прислужва на маса.
2. (Преносно / Неодобрително) Човек, който раболепничи пред по-силните или властимащите; подлизурко, низкопоклонник.
Ударение
лакѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ла-кей
Род
мъжки
Мн. число
лакеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лакей

(Историческо)
  • Лакеят отвори вратата на каретата и се поклони ниско.
(Преносно / Неодобрително)
  • Той се държи като лакей пред началника си, само за да получи повишение.

Антоними на лакей

Как се пише лакей

Грешни изписвания: лакй, лаке, лъкей

Думата завършва на -ей. В множествено число завършва на -еи (лакеи), а не на 'й'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:laquais
Заета от френски (laquais), вероятно с испански произход (lacayo). Първоначално е означавала войник, а по-късно – домашен слуга в ливрея.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верни лакеи
  • политически лакей