Енциклопения на българския език

посадя

[posadˈja]

посадя значение:

1. (земеделие) Слагам растение, семе или разсад в почвата, за да расте.
2. (разговорно) Настанявам някого да седне на определено място (остаряло или диалектно значение).
Ударение
посадя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-са-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
посадя се (страдателно)
Видова двойка
посаждам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на посадя

(земеделие)
  • Тази пролет ще посадя домати в градината.
  • Трябва да посадиш дървото, докато е още влажно.
(разговорно)
  • Посадиха го на челното място на трапезата.

Антоними на посадя

Как се пише посадя

Грешни изписвания: посада, пусадя, посъдя
Окончанието за 1 л., ед.ч. е , а не , тъй като е от II спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:садити
От праславянски *saditi. Представката 'по-' добавя значение за завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • посадя дръвче
  • посадя цветя
  • посадя гора