изкореня
[iskoˈrɛnʲɐ]
изкореня значение:
1. (пряко) Изваждам растение от земята заедно с корените му; изтръгвам.
2. (преносно) Унищожавам нещо напълно, премахвам го окончателно (обикновено за вредни явления, навици или престъпност).
- Ударение
- изкореня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ко-ре-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- изкореня се
- Видова двойка
- изкоренявам
Примери за използване на изкореня
(пряко)
- Фермерът реши да изкореня старото дърво, което пречеше на строежа.
- Трябва да изкореня плевелите в градината, преди да са задушили цветята.
(преносно)
- Правителството обеща да изкореня корупцията в администрацията.
- Трудно е да изкореня лошия навик да закъснявам.
Как се пише изкореня
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коренъ
Образувана от префикса 'из-' (изчерпване, премахване) и съществителното 'корен'. Връзка със старобългарския глагол 'искоренити'. Първоначалното значение е буквално 'изваждане с корена', което по-късно се развива в абстрактното значение за пълно унищожение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкореня престъпността
- изкореня плевелите
- изкореня злото
- изкореня навици