Енциклопения на българския език

извадя

[izˈvadʲɐ]

извадя значение:

1. (пряко) Изтеглям или премествам нещо от вътрешността на нещо друго навън.
2. (математика) Извършвам действие изваждане; намалявам едно число с друго.
3. (административен) Получавам документ след процедура по издаване.
Ударение
изва̀дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ва-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
извадя се
Видова двойка
изваждам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извадя

(пряко)
  • Извади ключовете от джоба си.
  • Лекарят успя да извади куршума.
(математика)
  • Ако от десет извадиш три, остават седем.
(административен)
  • Трябва да си извадя нова лична карта.

Синоними на извадя

Антоними на извадя

Как се пише извадя

Грешни изписвания: изважда, йзвадя, извъдя
Формата за свършен вид е извадя, докато 'изваждам' е несвършен вид.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вадя
От корена 'вадя' (с неясна, вероятно славянска етимология, свързана с 'вода' или движение навън) и представка 'из-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извадя зъб
  • извадя късмет
  • извадя документ
Фразеологизми:
  • извадя душата на някого
  • извадя от релси
  • извадя на светло