Енциклопения на българския език

поразяване

[po.rɐˈzʲa.vɐ.nɛ]

поразяване значение:

1. (военно дело) Действие по нанасяне на удар, улучване на цел или унищожаване на противник.
2. (преносно) Силно въздействие върху съзнанието или чувствата; изумяване, смайване.
3. (медицина) Засягане на орган или организъм от болест, инфекция или вредно въздействие (напр. радиация, ток).
Ударение
поразя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ра-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
поразявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поразяване

(военно дело)
  • Системата гарантира поразяване на целта с висока точност.
  • Зоната на поразяване беше отцепена.
(преносно)
  • Неговото изказване предизвика всеобщо поразяване в залата.
(медицина)
  • Степента на поразяване на белите дробове е сериозна.

Антоними на поразяване

Как се пише поразяване

Пише се с я след 'з' (променливо я), тъй като е в ударена сричка пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поразити
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'поразявам' с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • огнево поразяване
  • радиационно поразяване
  • зона на поразяване