Енциклопения на българския език

излекуване

[izlɛˈkuvanɛ]

излекуване значение:

1. (Медицина) Процесът на възстановяване на здравето след болест или травма; пълното премахване на болестно състояние.
2. (Пряко) Успешен край на терапевтична намеса.
Ударение
излеку̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ле-ку-ва-не
Род
среден
Мн. число
излекувания (рядко)
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на излекуване

(Медицина)
  • Пълното излекуване на пациента отне няколко месеца.
  • Новият метод дава надежда за излекуване на редки заболявания.
(Пряко)
  • Процентът на излекуване при тази терапия е висок.

Антоними на излекуване

Как се пише излекуване

Думата се пише с 'е' в корена (от лек), а не с 'и'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣкоувати
Произлиза от глагола 'лекувам' с добавена представка 'из-', която придава значение за завършеност на действието. Коренът е свързан с 'лек' (лекарство).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно излекуване
  • шанс за излекуване
  • процес на излекуване