изумление
[izumˈlɛniɛ]
изумление значение:
1. (психология/емоции) Състояние на силна изненада, слисване или почуда, породено от нещо неочаквано или невероятно.
- Ударение
- изумлѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зум-ле-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изумления
Примери за използване на изумление
(психология/емоции)
- Тя го погледна с нескрито изумление.
- За мое изумление, той успя да реши задачата за секунди.
Антоними на изумление
Как се пише изумление
Завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изумя
Отглаголно съществително от 'изумя', което произлиза от корена 'ум' с представка 'из-' (излизане извън ума, загуба на ума от изненада).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам с изумление
- предизвиквам изумление
- онемял от изумление