поникване
[poˈnikvɐnɛ]
поникване значение:
1. (ботаника) Начален стадий от развитието на растение, при който кълнът излиза над почвената повърхност.
2. (медицина) Появяване на зъби (при бебета) или косми.
3. (преносно) Възникване, зараждане на чувства, идеи или желания.
- Ударение
- понѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ник-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пониквания
Примери за използване на поникване
(ботаника)
- Дъждовете ускориха поникването на пшеницата.
- За поникването на семената е нужна постоянна влага.
(медицина)
- Поникването на първото зъбче е важен момент за родителите.
(преносно)
- В душата му започна поникване на надежда.
Синоними на поникване
Как се пише поникване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:никнѫти
От глагола 'пониквам', корен 'ник-'. Свързано с поява, излизане на повърхността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поникване на зъби
- поникване на семена