Енциклопения на българския език

поява

[poˈjava]

поява значение:

1. (общо) Действието по глагола 'появя се'; излизане пред погледа на другите, идване на някакво място.
2. (изкуство/публицистика) Излизане на бял свят на произведение (книга, филм, статия).
Ударение
поя̀ва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-я-ва
Род
женски
Мн. число
появи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поява

(общо)
  • Внезапната поява на актьора предизвика бурни аплодисменти.
  • Очакваме появата на нови доказателства по делото.
(изкуство/публицистика)
  • Появата на новия му роман беше дългоочаквана от критиката.

Антоними на поява

Как се пише поява

Грешни изписвания: появя, пуява
Думата се изписва с 'я' в корена. При членуване се добавя -та (появата).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:явя се
Отглаголно съществително от глагола 'появя се'. Коренът е общославянски, свързан с идеята за излизане на яве, ставане видимим.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапна поява
  • първа поява
  • сценична поява

Популярни търсения и запитвания за поява