Енциклопения на българския език

помощница

[poˈmɔʃtnitsɐ]

помощница значение:

1. (общо) Жена, която помага някому в работата или дейността му; асистентка.
Ударение
помо̀щница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-мощ-ни-ца
Род
женски
Мн. число
помощници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на помощница

(общо)
  • Тя е дясната ръка на директора и негова незаменима помощница.
  • Наехме домашна помощница за почистване на къщата.

Синоними на помощница

Как се пише помощница

Думата съдържа буквосъчетанието щ (щ = шт), произлизащо от корена 'помощ'. Не се пише 'шн'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помощникъ
Женски род на съществителното 'помощник', произлизащо от глагола 'помагам' и съществителното 'помощ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • домашна помощница
  • верна помощница