помагачка
[pomɐˈgat͡ʃkɐ]
помагачка значение:
1. (общо) Жена, която помага, оказва съдействие в някаква дейност.
2. (право) Съучастничка в извършването на престъпление или нарушение (с негативна конотация).
- Ударение
- помага̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ма-гач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- помагачки
Примери за използване на помагачка
(общо)
- Тя беше дясната ръка на шефа и негова вярна помагачка.
- В кухнята баба имаше нужда от малка помагачка.
(право)
- Полицията задържа извършителя и неговата помагачка.
Синоними на помагачка
Антоними на помагачка
Как се пише помагачка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:помагам
От глагола 'помагам' + наставка '-ачка' за деец от женски род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярна помагачка
- активна помагачка