Енциклопения на българския език

асистентка

[asiˈstɛntkɐ]

асистентка значение:

1. (академична сфера) Жена, заемаща начална преподавателска и научна длъжност във висше училище (под главен асистент и доцент).
2. (общо) Жена, която подпомага някого в работата му; помощничка.
Ударение
асистѐнтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-сис-тент-ка
Род
женски
Мн. число
асистентки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на асистентка

(академична сфера)
  • Тя започна кариерата си като университетска асистентка по математика.
  • Асистентката проведе упражненията вместо професора.
(общо)
  • Личната му асистентка организира целия график за седмицата.
  • Зъболекарската асистентка подготви инструментите.

Синоними на асистентка

Антоними на асистентка

Как се пише асистентка

Грешни изписвания: асистенка, асйстентка
При изговор звуковата група -тк- може да се чува като -к-, но правописно се запазва коренът асистент + ка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:assistens
Женски род на 'асистент', от латински 'assistere' (стоя до някого, помагам), образуван с българската наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лична асистентка
  • университетска асистентка
  • зъболекарска асистентка
асистентка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник