поличба

[poˈlitʃbɐ]

поличба значение:

1. (пряко) Явление или събитие, което се възприема като знак за това, което предстои да се случи в бъдещето (добро или лошо).

Ударение: полѝчба
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: по-лич-ба
Род: женски
Мн. число: поличби

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поличба

(пряко)

Черната котка се счита за лоша поличба от суеверните хора.
Внезапното спиране на дъжда беше прието като добра поличба.

Синоними на поличба

предзнаменование, знамение, знак, поличбие

Как се пише поличба

Грешни изписвания: полийчба, поличпа, пуличба, полйчба

Думата се пише с 'б' пред 'а' (онези звучни съгласни, които пред беззвучни се обеззвучават при изговор, но се запазват при писане).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:*poličьba

Произлиза от старобългарски, свързана с корена 'лик' (лице, образ) и глагола 'поличавам' (забелязвам, отличавам). Означава знак, по който се познава бъдещето.

Употреба

Чести словосъчетания:

лоша поличба
добра поличба
тъмна поличба