Енциклопения на българския език

покровителка

[pokroˈvitɛɫkɐ]

покровителка значение:

1. (пряко) Жената, която оказва защита, помощ или подкрепа на някого; закрилница.
Ударение
покровѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-кро-ви-тел-ка
Род
женски
Мн. число
покровителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покровителка

(пряко)
  • Света Богородица се счита за небесна покровителка на християнското семейство.
  • Тя стана покровителка на младите таланти в театъра.

Синоними на покровителка

Антоними на покровителка

Как се пише покровителка

Думата се пише с 'о' в представката 'по-' и корена 'кров'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кровъ
Произлиза от корена 'кров' (покрив, убежище). Глаголът 'покровителствам' означава 'давам покрив/защита'. Суфиксът '-ка' образува женски род от 'покровител'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небесна покровителка
  • покровителка на изкуствата