Енциклопения на българския език

пазителка

[paˈzitɛlkɐ]

пазителка значение:

1. (пряко) Жена, която пази, охранява или се грижи за безопасността на някого или нещо.
2. (преносно) Жена, която съхранява традиции, ценности или тайни.
Ударение
пазѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-зи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
пазителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пазителка

(пряко)
  • Тя бе назначена за пазителка на фара.
  • Майката е естествена пазителка на децата си.
(преносно)
  • Баба ѝ беше пазителка на старите родови предания.
  • Тя се изживяваше като пазителка на морала в квартала.

Синоними на пазителка

Антоними на пазителка

Как се пише пазителка

Грешни изписвания: пазитилка, пъзителка, пазйтелка
Наставката е '-тел-', пише се с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пазя
От глагола „пазя“ + наставка за деец „-тел“ + наставка за женски род „-ка“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ангел пазителка
  • пазителка на традициите